Използвани части

За лечебна цел се прилагат облистените надземни части (Herba Agrimoniae), събрани в период на цъфтеж. Надземната част на растението се отрязва на разстояние до 25 см от върха надолу, като се отстраняват дебелите стъбла. Прецъфтели стръкове не трябва да се събират.

Съставки

Растението съдържа около 5% катехинови танини, флавоноидни вещества, следи от никотинова киселина, витамин К, етерично масло, слузни вещества и др.

Къде се среща?

Расте навсякъде из храсталаците, ливадите, край оградите.

Свойство

Адстрингентно, запичащо, жлъчегонно, апетитовъзбуждащо, диуретично.

Билката се използува широко като жлъчегонно средство при чернодробни заболявания, камъни в жлъчния мехур и др., като запичащо средство (при диарии), като пикочогонно и потогонно средство (при простуда, отоци, бъбречни заболявания и др.). По-рядко се прилага при възпаление на кожата (дерматит, циреи и др.), атония на пикочния мехур със затруднено уриниране, нощно напикаване, ревматизъм. Билката се използува и при хемороиди, кървящи венци, за промивка на варикозни язви и др. Особено се препоръчва за гаргара при възпаление на гърлото и при ларингит. Понася се добре. Билката не е отровна.

Начин на употреба - Приготвя се чай от оситнени стръкове, като 3—4 супени лъжици билка се залива с 1/2 л вряща вода. След изстиване чаят се прецежда и се изпива за 1—2 дни. При ларингит се препоръчва следната рецепта за гаргара: 100 г сухи листа се варят в 1 л вода, докато обемът намалее с 1/3. Прецежда се и се добавя мед.